2171 бебета родени с финансирано от държавата ин витро, чака се до 11 месеца
За две години и половина с държавни средства са финансирани 7598 ин витро процедури, в резултат на които са родени 2171 българчета. Общата финансова стойност на тези действия е 29,3 млн. лв., демонстрира отчет на Сметната палата за работата на Центъра за асистирана репродукция от 01.01.2014 година до 30.06.2016 година
Успеваемостта по индикатор „ родени деца “ за България е добра - 28 на 100, с което страната ни се приближава до сполучливите европейски практики (Австрия 27,4 на сто).
35% от всички осъществени у нас ин витро процедури в този интервал са били финансирани от фонда.
Одиторите показват, че за задачата са употребени по 12 милиона лв. годишно, което е незначителна част от бюджета на здравното министерство (около 3%). В същото време тази мярка се прицелва в битката с ниската раждаемост и застаряването на популацията, защото България от години е с негативен приръст. В края на 2015 година популацията на България е намаляло спрямо 2014 година с над 48 хиляди души, а през 2050 година се чака да намалее до към 5,8 млн. души по прогнози на Национален статистически институт. Коефициентът на общата раждаемост през 2015 година е 9.2% и е по-малък от общия коефициент на раждаемост за Европейски Съюз.
Макар успеваемостта да е добра, доста от двойките е трябвало да чакат съвсем година, с цел да бъдат утвърдени поради дефицит на финансов запас. През 2016 година е регистрирано закъснение от 11 месеца при някои двойки. В резултат на забавянето се понижава успеваемостта на активността, заради понижаване на вероятността за триумф на осъществената процедура по асистирана репродукция, показва отчетът. Очаква се това закъснение да бъде понижено заради решението на държавното управление да отстрани лимита на броя на ин витро процедурите, за които едно семейство може да кандидатства за финансиране.
Освен забавянето на финансирането, Сметната палата е разкрила и други пропуски в активността на центъра. Одиторите показват като минус, че той няма ефикасен механизъм за следене на резултата от осъществените процедури по асистирана репродукция. Финансирани са процедури в лечебни заведения, които не дават отговор на критериите за успеваемост.
Открити са и съществени счетоводни пропуски: към фактурата за дефинитивно заплащане на дадена процедура, лечебните заведения не ползват цялата здравна документи, а единствено епикриза и протокол. Неизискването и непредставянето на здравната документи към фактурите за дефинитивно заплащане основава риск за възнаграждение на действия, които са изпълнени в понижен размер или не са изпълнени. Затова одитният отчет е изпратен на Агенцията за държавна финансова ревизия, показва Сметната палата.
Успеваемостта по индикатор „ родени деца “ за България е добра - 28 на 100, с което страната ни се приближава до сполучливите европейски практики (Австрия 27,4 на сто).
35% от всички осъществени у нас ин витро процедури в този интервал са били финансирани от фонда.
Одиторите показват, че за задачата са употребени по 12 милиона лв. годишно, което е незначителна част от бюджета на здравното министерство (около 3%). В същото време тази мярка се прицелва в битката с ниската раждаемост и застаряването на популацията, защото България от години е с негативен приръст. В края на 2015 година популацията на България е намаляло спрямо 2014 година с над 48 хиляди души, а през 2050 година се чака да намалее до към 5,8 млн. души по прогнози на Национален статистически институт. Коефициентът на общата раждаемост през 2015 година е 9.2% и е по-малък от общия коефициент на раждаемост за Европейски Съюз.
Макар успеваемостта да е добра, доста от двойките е трябвало да чакат съвсем година, с цел да бъдат утвърдени поради дефицит на финансов запас. През 2016 година е регистрирано закъснение от 11 месеца при някои двойки. В резултат на забавянето се понижава успеваемостта на активността, заради понижаване на вероятността за триумф на осъществената процедура по асистирана репродукция, показва отчетът. Очаква се това закъснение да бъде понижено заради решението на държавното управление да отстрани лимита на броя на ин витро процедурите, за които едно семейство може да кандидатства за финансиране.
Освен забавянето на финансирането, Сметната палата е разкрила и други пропуски в активността на центъра. Одиторите показват като минус, че той няма ефикасен механизъм за следене на резултата от осъществените процедури по асистирана репродукция. Финансирани са процедури в лечебни заведения, които не дават отговор на критериите за успеваемост.
Открити са и съществени счетоводни пропуски: към фактурата за дефинитивно заплащане на дадена процедура, лечебните заведения не ползват цялата здравна документи, а единствено епикриза и протокол. Неизискването и непредставянето на здравната документи към фактурите за дефинитивно заплащане основава риск за възнаграждение на действия, които са изпълнени в понижен размер или не са изпълнени. Затова одитният отчет е изпратен на Агенцията за държавна финансова ревизия, показва Сметната палата.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ